БЕЗСТОПАНСТВЕН

Речник на българския език

безстопа̀нствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

безстопа̀нствена, безстопа̀нствено, мн. безстопа̀нствени, прил.
1. Който няма стопанин. Безстопанствено куче.
2. Който не се стопанисва добре.

Грешни изписвания (15)

  • безстопанствин
  • безступанствен
  • безступанствин
  • бестопанствен
  • бестопанствин
  • беступанствен
  • беступанствин
  • бизстопанствен
  • бизстопанствин
  • бизступанствен
  • бизступанствин
  • бистопанствен
  • бистопанствин
  • биступанствен
  • биступанствин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-сто-пан-с-т-вен
непълен член без-сто-пан-с-т-ве-ния
пълен член без-сто-пан-с-т-ве-ни-ят
ж. р. без-сто-пан-с-т-ве-на
членувано без-сто-пан-с-т-ве-на-та
ср. р. без-сто-пан-с-т-ве-но
членувано без-сто-пан-с-т-ве-но-то
мн. ч. без-сто-пан-с-т-ве-ни
членувано без-сто-пан-с-т-ве-ни-те