БЕЗСРАМЕН

Речник на българския език

безсра̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безсра̀мна, безсра̀мно, мн. безсра̀мни, прил. Който е лишен от срам. Безсрамно поведение.
нареч. безсра̀мно. Лъжа безсрамно.
същ. безсра̀мие, ср.

Грешни изписвания (7)

  • безсрамин
  • бесрамен
  • бесрамин
  • бизсрамен
  • бизсрамин
  • бисрамен
  • бисрамин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-сра-мен
непълен член без-срам-ния
пълен член без-срам-ни-ят
ж. р. без-срам-на
членувано без-срам-на-та
ср. р. без-срам-но
членувано без-срам-но-то
мн. ч. без-срам-ни
членувано без-срам-ни-те