БЕЗСПИРЕН

Речник на българския език

безспѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безспѝрна, безспѝрно, мн. безспѝрни, прил. Който не спира, не престава. Безспирен дъжд.
нареч. безспѝрно. Цял ден валя безспирно.

Грешни изписвания (8)

  • безспирин
  • беспирен
  • беспирин
  • бизспирен
  • бизспирин
  • биспирен
  • биспирин
  • безпирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-спи-рен
непълен член без-спир-ния
пълен член без-спир-ни-ят
ж. р. без-спир-на
членувано без-спир-на-та
ср. р. без-спир-но
членувано без-спир-но-то
мн. ч. без-спир-ни
членувано без-спир-ни-те