БЕЗПРАВИЕ

Речник на българския език

безпра̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизправие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-п-ра-вие
членувано без-п-ра-ви-е-то
мн.ч. без-п-ра-вия
членувано без-п-ра-ви-я-та