БЕЗПЛАТЕН

Речник на българския език

безпла̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпла̀тна, безпла̀тно, мн. безпла̀тни, прил. За който не се плаща. Безплатно образование.
нареч. безпла̀тно. Помагам му безплатно.

Грешни изписвания (3)

  • безплатин
  • бизплатен
  • бизплатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ла-тен
непълен член без-п-лат-ния
пълен член без-п-лат-ни-ят
ж. р. без-п-лат-на
членувано без-п-лат-на-та
ср. р. без-п-лат-но
членувано без-п-лат-но-то
мн. ч. без-п-лат-ни
членувано без-п-лат-ни-те