БЕЗОТТОЧЕН

Речник на българския език

безотточен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • безоточен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зот-то-чен
непълен член бе-зот-точ-ния
пълен член бе-зот-точ-ни-ят
ж. р. бе-зот-точ-на
членувано бе-зот-точ-на-та
ср. р. бе-зот-точ-но
членувано бе-зот-точ-но-то
мн. ч. бе-зот-точ-ни
членувано бе-зот-точ-ни-те