БЕЗОТКАЗНО

Речник на българския език

1. безотка̀зно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безотказну
  • безутказно
  • безутказну
  • бизотказно
  • бизотказну
  • бизутказно
  • бизутказну

2. безотказно — ср. р.

безотказно е производна форма на безотказен (ср. р.).