БЕЗОБРАЗИЕ

Речник на българския език

безобра̀зие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. безобра̀зия, ср. Безобразна (във 2 знач.) проява или постъпка. Върша безобразия.

Грешни изписвания (3)

  • безубразие
  • бизобразие
  • бизубразие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зоб-ра-зие
членувано бе-зоб-ра-зи-е-то
мн.ч. бе-зоб-ра-зия
членувано бе-зоб-ра-зи-я-та