БЕЗМЪЛВИЕ

Речник на българския език

безмъ̀лвие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизмълвие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-мъл-вие
членувано без-мъл-ви-е-то
мн.ч. без-мъл-вия
членувано без-мъл-ви-я-та