БЕЗМЕРЕН

Речник на българския език

безмѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безмѐрна, безмѐрно, мн. безмѐрни, прил. Който е много голям; огромен. Безмерна радост.
нареч. безмѐрно. Безмерно щастлив.

Грешни изписвания (3)

  • безмерин
  • бизмерен
  • бизмерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ме-рен
непълен член без-мер-ния
пълен член без-мер-ни-ят
ж. р. без-мер-на
членувано без-мер-на-та
ср. р. без-мер-но
членувано без-мер-но-то
мн. ч. без-мер-ни
членувано без-мер-ни-те