БЕЗИМОТЕН

Речник на българския език

безимо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • беземотен
  • беземотин
  • безимотин
  • биземотен
  • биземотин
  • бизимотен
  • бизимотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зи-мо-тен
непълен член бе-зи-мот-ния
пълен член бе-зи-мот-ни-ят
ж. р. бе-зи-мот-на
членувано бе-зи-мот-на-та
ср. р. бе-зи-мот-но
членувано бе-зи-мот-но-то
мн. ч. бе-зи-мот-ни
членувано бе-зи-мот-ни-те