БЕЗДУШИЕ

Речник на българския език

безду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Отсъствие на съчувствие и отзивчивост; безсърдечие. Отнася се с бездушие към проблемите на хората.

Грешни изписвания (1)

  • биздушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-ду-шие
членувано без-ду-ши-е-то
мн.ч. без-ду-шия
членувано без-ду-ши-я-та