БЕЗВЪЗВРАТЕН

Речник на българския език

безвъзвра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безвъзвра̀тна, безвъзвра̀тно, мн. безвъзвра̀тни, прил. Който не може да се върне, не може да се предотврати. Безвъзвратна загуба.
нареч. безвъзвра̀тно. Изчезна безвъзвратно.
същ. безвъзвра̀тност, безвъзвратността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безвазвратен
  • безвазвратин
  • безвъзвратин
  • бизвазвратен
  • бизвазвратин
  • бизвъзвратен
  • бизвъзвратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-въз-в-ра-тен
непълен член без-въз-в-рат-ния
пълен член без-въз-в-рат-ни-ят
ж. р. без-въз-в-рат-на
членувано без-въз-в-рат-на-та
ср. р. без-въз-в-рат-но
членувано без-въз-в-рат-но-то
мн. ч. без-въз-в-рат-ни
членувано без-въз-в-рат-ни-те