БЕЖАНКА

Речник на българския език

бежанка̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бежанкѝ, ж. Жена бежанец.

Грешни изписвания (7)

  • бежанкъ
  • бежънка
  • бежънкъ
  • бижанка
  • бижанкъ
  • бижънка
  • бижънкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-жан-ка
членувано бе-жан-ка-та
мн.ч. бе-жан-ки
членувано бе-жан-ки-те
звателна форма