БАХУРЧЕ

Речник на българския език

бахурче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-хур-че
членувано ба-хур-че-то
мн.ч. ба-хур-че-та
членувано ба-хур-че-та-та