БАРИЕРА

Речник на българския език

бариѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бариѐри, ж.
1. Подвижна дървена греда, която се спуска за преграда на път, обикн. който пресича жп линия.
2. Дървена или метална преграда, препятствие.
3. Прен. Препятствие, спънка, пречка; граница. Езикова бариера. Звукова бариера.
прил. бариѐрен, бариѐрна, бариѐрно, мн. бариѐрни.

Грешни изписвания (7)

  • бареера
  • барееръ
  • бариеръ
  • бъреера
  • бърееръ
  • бъриера
  • бъриеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ри-е-ра
членувано ба-ри-е-ра-та
мн.ч. ба-ри-е-ри
членувано ба-ри-е-ри-те
звателна форма