БАНИЧАР

Речник на българския език

банича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

банича̀рят, банича̀ря, мн. банича̀ри, м. Човек, който приготвя и/или продава баници, банички.

Грешни изписвания (3)

  • банечар
  • бънечар
  • бъничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ни-чар
непълен член ба-ни-ча-ря
пълен член ба-ни-ча-рят
мн.ч. ба-ни-ча-ри
членувано ба-ни-ча-ри-те
бройна форма ба-ни-ча-ри
звателна форма ба-ни-ча-рю