БАНДУРА

Речник на българския език

банду̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. банду̀ри, ж. Многострунен украински народен музикален инструмент.

Грешни изписвания (3)

  • бандуръ
  • бъндура
  • бъндуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-ду-ра
членувано бан-ду-ра-та
мн.ч. бан-ду-ри
членувано бан-ду-ри-те
звателна форма