БАНДЕРОЛ

Речник на българския език

бандеро̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бандеро̀ли, (два) бандеро̀ла, м.
1. Книжна лента, залепена върху опаковката на някои стоки като знак за платен акциз.
2. Широка книжна лента за обвиване на вестник, списание, книга, които се пращат по пощата.
прил. бандеро̀лен, бандеро̀лна, бандеро̀лно, мн. бандеро̀лни. Бандеролна пратка.

Грешни изписвания (3)

  • бандирол
  • бъндерол
  • бъндирол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-де-рол
непълен член бан-де-ро-ла
пълен член бан-де-ро-лът
мн.ч. бан-де-ро-ли
членувано бан-де-ро-ли-те
бройна форма бан-де-ро-ла
звателна форма