БАНДА

Речник на българския език

ба̀нда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀нди, ж.
1. Група музиканти, които образуват инструментален състав.
2. Обществено зловредна, престъпна група от лица; шайка.

Грешни изписвания (1)

  • бандъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-да
членувано бан-да-та
мн.ч. бан-ди
членувано бан-ди-те
звателна форма