БАЛОТАЖ

Речник на българския език

балота̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Повторно гласуване за ограничен брой кандидати, когато при избор никой не е получил предвидените в закона гласове, за да бъде избран.

Грешни изписвания (4)

  • балоташ
  • балуташ
  • бълоташ
  • бълуташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ло-таж
непълен член ба-ло-та-жа
пълен член ба-ло-та-жът
мн.ч. ба-ло-та-жи
членувано ба-ло-та-жи-те
бройна форма ба-ло-та-жа
звателна форма