БАЛАТУМ

Речник на българския език

бала̀тум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид плътна мушама за настилка на подове в помещения.

Грешни изписвания (3)

  • балатом
  • бълатом
  • бълатум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ла-тум
непълен член ба-ла-ту-ма
пълен член ба-ла-ту-мът
мн.ч. ба-ла-ту-ми
членувано ба-ла-ту-ми-те
бройна форма ба-ла-ту-ма
звателна форма