БАЛАСТ

Речник на българския език

бала̀ст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Допълнителен товар, който чрез тежестта си придава устойчивост на водни превозни средства или на самолет.
2. Натрошени камъни за основа на траверсите в жп трасе; трошляк.
3. Баластра.
4. Прен. Безполезни, ненужни подробности. В речта му имаше много баласт.

Грешни изписвания (1)

  • бъласт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ласт
непълен член ба-лас-та
пълен член ба-лас-тът
мн.ч. ба-лас-ти
членувано ба-лас-ти-те
бройна форма ба-лас-та
звателна форма