БАЛАДА

Речник на българския език

бала̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бала̀ди, ж. Спец.
1. В литературата — лирико-епично стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност.
2. В музиката — лирична песен или музикална композиция (обикн. за китара или пиано) на романтична тема.
прил. баладѝчен, баладѝчна, баладѝчно, мн. баладѝчни.

Грешни изписвания (3)

  • баладъ
  • бълада
  • бъладъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ла-да
членувано ба-ла-да-та
мн.ч. ба-ла-ди
членувано ба-ла-ди-те
звателна форма