БАКЕЛИТ

Речник на българския език

бакелѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид пластмаса с добри изолационни свойства, поради което се употребява широко в електропромишлеността.
прил. бакелѝтов, бакелѝтова, бакелѝтово, мн. бакелѝтови. Бакелитова дръжка.

Грешни изписвания (3)

  • бакилит
  • бъкелит
  • бъкилит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ке-лит
непълен член ба-ке-ли-та
пълен член ба-ке-ли-тът
мн.ч. ба-ке-ли-ти
членувано ба-ке-ли-ти-те
бройна форма ба-ке-ли-та
звателна форма