БАЙЦВАНЕ

Речник на българския език

ба̀йцване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • байцвани
  • байцвъне
  • байцвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. байц-ва-не
членувано байц-ва-не-то
мн.ч. байц-ва-ния
членувано байц-ва-ни-я-та