БАЙРАЧЕ

Речник на българския език

байра̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • байрачи
  • бъйраче
  • бъйрачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бай-ра-че
членувано бай-ра-че-то
мн.ч. бай-ра-че-та
членувано бай-ра-че-та-та