БАДЕМ

Речник на българския език

бадѐм — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бадѐми, (два) бадѐма, м.
1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка; миндал.
2. Плодът на това дърво.
прил. бадѐмов, бадѐмова, бадѐмово, мн. бадѐмови. Бадемово дърво. Бадемови ядки.

Грешни изписвания (1)

  • бъдем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-дем
непълен член ба-де-ма
пълен член ба-де-мът
мн.ч. ба-де-ми
членувано ба-де-ми-те
бройна форма ба-де-ма
звателна форма —

Връзки