АШЛАМА

Речник на българския език

ашлама̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ашламѝ, ж.
1. Разг. Облагородено чрез присаждане дърво, растение; присад.
2. Остар. Ваксиниране; белегът, който остава след ваксиниране.

Грешни изписвания (7)

  • ашламъ
  • ашлъма
  • ашлъмъ
  • ъшлама
  • ъшламъ
  • ъшлъма
  • ъшлъмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аш-ла-ма
членувано аш-ла-ма-та
мн.ч. аш-ла-ми
членувано аш-ла-ми-те
звателна форма