АФЕКТ

Речник на българския език

афѐкт — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

мн. афѐкти, (два) афѐкта, м. Емоционално състояние на силна възбуда, при което човек не може да контролира постъпките си.

Синоними

възбуденост, нервна възбуда, раздразнителност, възбуда, нервност, раздразнено състояние, вълнение, иритация, афектация

Грешни изписвания (1)

ъфект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		афект
	непълен член	афек-та
	пълен член	афек-тът
мн.ч.		афек-ти
мн.ч.	членувано	афек-ти-те
бройна форма		афек-та
звателна форма		—

Връзки

Вход