АТЕНТАТ

Речник на българския език

атента̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. атента̀ти, (два) атента̀та, м. Тайно подготвено покушение с политически мотиви.

Грешни изписвания (3)

  • атинтат
  • ътентат
  • ътинтат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. атен-тат
непълен член атен-та-та
пълен член атен-та-тът
мн.ч. атен-та-ти
членувано атен-та-ти-те
бройна форма атен-та-та
звателна форма