АСТИГМАТИЧЕН

Речник на българския език

астигматѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • астегматичен
  • астегматичин
  • астегмътичен
  • астегмътичин
  • астигматичин
  • астигмътичен
  • астигмътичин
  • ъстегматичен
  • ъстегматичин
  • ъстегмътичен
  • ъстегмътичин
  • ъстигматичен
  • ъстигматичин
  • ъстигмътичен
  • ъстигмътичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ас-тиг-ма-ти-чен
непълен член ас-тиг-ма-тич-ния
пълен член ас-тиг-ма-тич-ни-ят
ж. р. ас-тиг-ма-тич-на
членувано ас-тиг-ма-тич-на-та
ср. р. ас-тиг-ма-тич-но
членувано ас-тиг-ма-тич-но-то
мн. ч. ас-тиг-ма-тич-ни
членувано ас-тиг-ма-тич-ни-те