АСПИРАЦИЯ

Речник на българския език

аспира̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. аспира̀ции, ж.
1. Обикн. мн. Стремеж към нещо, домогване, претенция.
2. Всмукване, изтегляне на въздух, течности, вещества и др.

Грешни изписвания (23)

  • асперацеа
  • асперацеъ
  • асперацея
  • асперациа
  • асперациъ
  • асперация
  • аспирацеа
  • аспирацеъ
  • аспирацея
  • аспирациа
  • аспирациъ
  • ъсперацеа
  • ъсперацеъ
  • ъсперацея
  • ъсперациа
  • ъсперациъ
  • ъсперация
  • ъспирацеа
  • ъспирацеъ
  • ъспирацея
  • ъспирациа
  • ъспирациъ
  • ъспирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-пи-ра-ция
членувано ас-пи-ра-ци-я-та
мн.ч. ас-пи-ра-ции
членувано ас-пи-ра-ци-и-те
звателна форма