АСЛАН

Речник на българския език

асла̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. асла̀ни, (два) асла̀на, м. Остар. Лъв.

Грешни изписвания (1)

  • ъслан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-лан
непълен член ас-ла-на
пълен член ас-ла-нът
мн.ч. ас-ла-ни
членувано ас-ла-ни-те
бройна форма ас-ла-на
звателна форма —

Връзки