АСЕПТИКА

Речник на българския език

асѐптика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — предпазване от заразяване на рана чрез обеззаразяване на предметите и инструментите, с които се манипулира.
прил. асептѝчен, асептѝчна, асептѝчно, мн. асептѝчни. Асептични средства.

Грешни изписвания (7)

  • асептека
  • асептекъ
  • асептикъ
  • ъсептека
  • ъсептекъ
  • ъсептика
  • ъсептикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. асеп-ти-ка
членувано асеп-ти-ка-та
мн.ч. асеп-ти-ки
членувано асеп-ти-ки-те
звателна форма