АСАНСЬОР

Речник на българския език

асансьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. асансьо̀ри, (два) асансьо̀ра, м. Подемно съоръжение за автоматично изкачване и сваляне на хора и товари.
прил. асансьо̀рен, асансьо̀рна, асансьо̀рно, мн. асансьо̀рни. Асансьорен техник. Асансьорна шахта.

Грешни изписвания (5)

  • асънсьор
  • ъсансьор
  • ъсънсьор
  • асансиор
  • асансйор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. асан-сьор
непълен член асан-сьо-ра
пълен член асан-сьо-рът
мн.ч. асан-сьо-ри
членувано асан-сьо-ри-те
бройна форма асан-сьо-ра
звателна форма