АРШИН

Речник на българския език

аршѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аршѝни, (два) аршѝна, м. Остар.
1. Мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин).
2. Дървена или метална линия за измерване с тази дължина.
Меря със свой аршин.Разг. Разглеждам и оценявам нещо едностранчиво, субективно.

Грешни изписвания (1)

  • ършин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-шин
непълен член ар-ши-на
пълен член ар-ши-нът
мн.ч. ар-ши-ни
членувано ар-ши-ни-те
бройна форма ар-ши-на
звателна форма