АРТИКУЛАЦИОНЕН

Речник на българския език

артикулацио̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ар-ти-ку-ла-ци-о-нен
непълен член ар-ти-ку-ла-ци-он-ния
пълен член ар-ти-ку-ла-ци-он-ни-ят
ж. р. ар-ти-ку-ла-ци-он-на
членувано ар-ти-ку-ла-ци-он-на-та
ср. р. ар-ти-ку-ла-ци-он-но
членувано ар-ти-ку-ла-ци-он-но-то
мн. ч. ар-ти-ку-ла-ци-он-ни
членувано ар-ти-ку-ла-ци-он-ни-те