АРТЕЛЧИК

Речник на българския език

артѐлчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. артѐлчици, м. В армията — войник, комуто е поверена артелна.

Грешни изписвания (3)

  • артелчек
  • ъртелчек
  • ъртелчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-тел-чик
непълен член ар-тел-чи-ка
пълен член ар-тел-чи-кът
мн.ч. ар-тел-чи-ци
членувано ар-тел-чи-ци-те
бройна форма ар-тел-чи-ци
звателна форма ар-тел-чи-ко