арнау̀тин
—
съществително име, мъжки род
(тип 18)
Значение
мн. арнау̀ти, м.
1. Остар. Албанец.
2. Прен. Разг. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.
1. Остар. Албанец.
2. Прен. Разг. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- арнаутен
- арнъутен
- арнъутин
- ърнаутен
- ърнаутин
- ърнъутен
- ърнъутин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ар-на-у-тин | |
|---|---|---|
| непълен член | ар-на-у-ти-на | |
| пълен член | ар-на-у-ти-нът | |
| мн.ч. | ар-на-у-ти | |
| членувано | ар-на-у-ти-те | |
| бройна форма | ар-на-у-ти | |
| звателна форма | ар-на-у-ти-но | |