АРМИРОВКА

Речник на българския език

армиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Монтаж на арматура (в 1 знач.).
2. Заякчаване, укрепване на предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав материал.

Грешни изписвания (15)

  • армеровка
  • армеровкъ
  • армерофка
  • армерофкъ
  • армировкъ
  • армирофка
  • армирофкъ
  • ърмеровка
  • ърмеровкъ
  • ърмерофка
  • ърмерофкъ
  • ърмировка
  • ърмировкъ
  • ърмирофка
  • ърмирофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-ми-ров-ка
членувано ар-ми-ров-ка-та
мн.ч. ар-ми-ров-ки
членувано ар-ми-ров-ки-те
звателна форма