АРГОН

Речник на българския език

арго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Химически елемент — газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминесцентните лампи.

Грешни изписвания (1)

  • ъргон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-гон
непълен член ар-го-на
пълен член ар-го-нът
мн.ч. ар-го-ни
членувано ар-го-ни-те
бройна форма ар-го-на
звателна форма