АПТЕКА

Речник на българския език

аптѐка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. аптѐки, ж. Заведение за приготвяне и/или продажба на лекарства.
прил. аптѐчен, аптѐчна, аптѐчно, мн. аптѐчни. Аптечен склад.

Грешни изписвания (3)

  • аптекъ
  • ъптека
  • ъптекъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-те-ка
членувано ап-те-ка-та
мн.ч. ап-те-ки
членувано ап-те-ки-те
звателна форма