АПРЕТУРА

Речник на българския език

апрету̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Окончателна обработка на материали (плат, кожа, хартия), за да се придадат необходимите за предназначението им качества.
прил. апрету̀рен, апрету̀рна, апрету̀рно, мн. апрету̀рни. Апретурен цех.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • апретуръ
  • апритура
  • апритуръ
  • ъпретура
  • ъпретуръ
  • ъпритура
  • ъпритуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-ре-ту-ра
членувано ап-ре-ту-ра-та
мн.ч. ап-ре-ту-ри
членувано ап-ре-ту-ри-те
звателна форма