апокрѝф
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. апокрѝфи, (два) апокрѝфа, м.
1. Спец. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.
2. Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално.
прил. апокрѝфен, апокрѝфна, апокрѝфно, мн. апокрѝфни. Апокрифна литература.
1. Спец. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.
2. Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално.
прил. апокрѝфен, апокрѝфна, апокрѝфно, мн. апокрѝфни. Апокрифна литература.
Грешни изписвания (3)
- апукриф
- ъпокриф
- ъпукриф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | апок-риф | |
|---|---|---|
| непълен член | апок-ри-фа | |
| пълен член | апок-ри-фът | |
| мн.ч. | апок-ри-фи | |
| членувано | апок-ри-фи-те | |
| бройна форма | апок-ри-фа | |
| звателна форма | — | |