АПЛОДИРАНЕ

Речник на българския език

аплодиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-ло-ди-ра-не
членувано ап-ло-ди-ра-не-то
мн.ч. ап-ло-ди-ра-ния
членувано ап-ло-ди-ра-ни-я-та