АПЕРИТИВ

Речник на българския език

аперитѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аперитѝви, (два) аперитѝва, м.
1. Спиртно питие преди ядене за апетит.
2. Заведение, в което са поднасят спиртни напитки и закуски към тях.

Грешни изписвания (16)

  • аперетив
  • апиретив
  • апиритив
  • ъперетив
  • ъперитив
  • ъпиретив
  • ъпиритив
  • аператив
  • аперетиф
  • аперитиф
  • апиретиф
  • апиритиф
  • ъперетиф
  • ъперитиф
  • ъпиретиф
  • ъпиритиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апе-ри-тив
непълен член апе-ри-ти-ва
пълен член апе-ри-ти-вът
мн.ч. апе-ри-ти-ви
членувано апе-ри-ти-ви-те
бройна форма апе-ри-ти-ва
звателна форма