АПЕЛАТОР

Речник на българския език

апела̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • апелатур
  • апилатор
  • апилатур
  • ъпелатор
  • ъпелатур
  • ъпилатор
  • ъпилатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апе-ла-тор
непълен член апе-ла-то-ра
пълен член апе-ла-то-рът
мн.ч. апе-ла-то-ри
членувано апе-ла-то-ри-те
бройна форма апе-ла-то-ра
звателна форма