АОРТЕН

Речник на българския език

ао̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • аортин
  • ъортен
  • ъортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. аор-тен
непълен член аор-т-ния
пълен член аор-т-ни-ят
ж. р. аор-т-на
членувано аор-т-на-та
ср. р. аор-т-но
членувано аор-т-но-то
мн. ч. аор-т-ни
членувано аор-т-ни-те