АНШЛУС

Речник на българския език

а̀ншлус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.

Грешни изписвания (1)

  • аншлос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ш-лус
непълен член ан-ш-лу-са
пълен член ан-ш-лу-сът
мн.ч. ан-ш-лу-си
членувано ан-ш-лу-си-те
бройна форма ан-ш-лу-са
звателна форма